Една седмица остава до Коледа, а аз съм до... никъде с картичките, с подаръците и останалите приготовления. Миналата година по това време си купих няколко картонени шейнички и най-после им дойде редът. Оцветявах с акрилна боя, след това покрих с брокатено лепило. Импровизираното ми чувалче е от памучен плат, отново оцветен с бяла акрилна боя, но по-важното е, че го напълних с много здраве, обич, усмивки, добро настроение и някои други изненади :)
Искам сняг... Искам сняг! Да вали!
Да затрупа под преспи проблемите!
И снежинките – бели мечти,
да са всичките, само за мене...
И какво, че стопяват се? Нека!
Няма сметки сега да им правя.
Щом една белоснежна пътека
мойте стъпки в света ще оставят...
Да вали! Да покрие тъгите
с пелена от искряща надежда!
Да белеят щастливи елхите...
Всяка Коледа нека е снежна!
И да звъннат камбанки в простора –
детски смях – от снежинки по-чист.
Не, годината не свършва с умора.
Тя обръща най-белия лист...
И започва да пише наново
наще толкова светли надежди!
Искам сняг! Да повярвам отново,
че се сбъдват мечти. Неизбежно.
Мира Дойчинова
Предизвикателства:
