Кати ме подсети за картичката, която направих за моя приятелка - мечтателка, романтичка и влюбена в морето.
Прекрасно допълнение към морската ми картичка
е стихотворението на Петя Дубарова:
Морето се боричка..
Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.
Как искам с този ритъм доживотен
то все да ме посреща, с дъх наситен.
Как искам все да бъде като мене -
не кротко като пролет или есен,
а лятото от своите оксижени
да дава пулс на синята му песен.
Това море за мене е светиня -
развихрено, възторжено и младо
и всяка моя болка ще угасва
пред него, щом докрай я изповядам.
Предизвикателства: