Вдъхновението... То се крие къде ли не - в любима песен, хубав стих или красив изгрев. Понякога дори и най-прозаични неща могат да провокират фантазията ми, като например добре аранжираната витрина на някой магазин или купа с плодове :)
Днес ви показвам една картичка вдъхновена от спомена за цвета на мокрия пясък, блясъка на камъчетата, погалени от морските вълни, спокойствието и тишината, усещането за свобода и безвремие. И тъга по отминалото лято...
Цветето, което съм направила е съвсем обикновено, но за сметка на това надписът ми се получи добре.
Ще покажа картичката в:
Мър-Мяу - Забавлятелство 12 "Искрата на вдъхновението"
