Здравейте :)
Не мога да не ви покажа подаръка, който получих от Лара миналата седмица. Прекрасен моливник и картичка!
Лара, благодаря ти от сърце!!!
Sea star
Challenges:
CASE Study Challenge – #107
Jackson's Digital Expressions - Clean & Simple Anything Goes
The Cutie Pie Challenge - NO Flowers
Just for Book Lovers
"Books, like friends, should be few and well chosen. Like friends, too, we should return to them again and again for, like true friends, they will never fail us -- never cease to instruct -- never cloy." Charles Caleb Colton
Challenges:
Incy Wincy Designs - Make a Bookmark
Amusing Challenges - Anything BUT a Card
Anything But A Card Challenge - Anything But a CardBirthday Wishes
Картичка за предизвикателството на Боряна - Черно, бяло и любим цвят. Пеперудите трябваше да са жълти (жълтото ми е любимо), но с червените се получи по-добре. Това всъщност не е толкова важно :)
Желая на Боряна чудесен празничен септември, изпълнен с много настроение, усмивки и незабравими моменти!
Ще покажа картичката и при:
Scrapper`s Delights Paper Crafts - Birthday
Paper Pretties - Black, White, + One other color
Черната мида
Картичка, направена "на един дъх" :) Идеята за нея ми хрумна при вида на черните миди, които племенницата ми събра това лято на нашето Черноморие. А предизвикателството на Картичкофуриите "Черна картичка" помогна замисълът ми да се избистри и ето какво се получи:
Черната мида
Индианска народна приказка
Някога отдавна, много отдавна на морския бряг живяла една старица. Имала си тя малка колибка — толкова стара, че едва се крепяла да не падне. Старата жена си нямала ни деца, ни близки — нямало на кого да се порадва, нямало кой да й помага. За да не умре от глад, тя събирала дребни рибки, изхвърлени на морския бряг, и се хранела с тях. Но когато бушувала буря, старицата не смеела да си подаде носа от вратата, камо ли да отиде за риба. Така стояла гладна дни наред, докато стихне бурята. Когато морето утихвало и слънцето уплашено надничало изпод разкъсаните облаци, старата жена излизала. Тя събирала тогава много риба, миди, дори дъските, които морските вълни са изхвърлили на брега.
Една нощ завила страшна буря. Плиснал дъжд, морето забучало, на небето засвяткали мълнии, гръмотевици разтърсвали земята, като че идвал краят на света. Старицата стояла в студената и влажна колибка и чакала да стихне бурята. Но изведнъж задухал толкова силен вятър, че едва не, съборил малката колибка. На вратата нещо потропало: чук, чук, чук… Жената се изплашила много, но все пак отишла да отвори — може би някой да се нуждае от нейната помощ, да търси приют в старата колибка?
Отворила вратата и що да види? На прага лежала голяма черна мида. От вътрешността й, през цепнатините на черупката, излизала ярка, ослепителна светлина. Старицата вдигнала мидата, поставила я на масата и отишла да затвори вратата. В това време чула глас, който идвал много отдалеч:
— Не затваряй вратата. Ще ти се отплатя, както трябва.
Жената не затворила, а само притворила вратата. В този миг гръмотевиците спрели, бурята утихнала, морето се успокоило. А колибката се изпълнила с толкова много светлина, колкото не е имало тук никога преди. Чудната светлина излизала от голямата черна мида, която започнала да се разтваря бавно като огромно черно цвете. Когато мидата се разтворила напълно, бабичката едва не паднала от изненада. Вътре в черупката лежало момиченце със златни косици и с такива блестящи очички, каквито никой не е виждал до днес. Сама бабичката гледала и не вярвала. Но какво е това? Вместо крачка, детето имало опашка като рибка. Само че неговата опашка била обсипана с брилянтови люспи и розови перли.
Много се зарадвала бабата на детенцето. Взела едно кошче, постлала го с червени листенца от мушкато и сложила върху тях своето малко гостенче. Кошчето поставила до прозореца, та сутрин слънцето да го огрява с първите си лъчи, а през деня детенцето да гледа морските вълни, които го изнесли на брега. След това бабичката си легнала щастлива, че вече не е сама в своята колибка.
Когато заспала, открехнатата врата изскърцала, отворила се и в стаичката влязла прекрасна морска русалка с корона от перли на главата. Тя се навела над детенцето, прегърнала го нежно, накърмила го и го сложила да спи в кошчето. Когато започнало да се развиделява, русалката погледнала с мъка към дъщеричката си — трябвало да си върви.
Тя приближила тихо до леглото на старицата, оставила там шепа бели перли и проговорила с тих, далечен глас:
— Благодаря ти, старице, че запази дъщеричката ми от злия магьосник, който унищожи царството ми и ме плени. Пази я още трийсет дни и трийсет нощи и ще ти се отплатя богато.
Още не казала това и морската царица изчезнала. Старата жена се събудила и намерила перлите, оставени от морската царица. Но те не й били нужни. Повече се зарадвала тя, когато на морския бряг намерила много храна. С нея щяла да преживее не един, а няколко дни.
Целият ден старата жена се радвала на момиченцето. Когато дошла нощта, вратата отново се отворила и в стаята влязла красивата русалка. Тя нахранила детето, порадвала му се и отново оставила дар за старицата — шепа бели перли. Когато започнало да се развиделява, тя зашепнала с тих, далечен глас:
— Пази дъщеричката ми още двайсет и девет дни и нощи. Ще ти се отблагодаря добре…
И изчезнала като мъгла над морето. Старицата се грижела за златокосото детенце, гледала го цели трийсет дни и трийсет нощи, както я помолила морската царица.
Дошла и последната нощ. Бабичката не си лягала. Чакала морската русалка. Точно в полунощ вратата изскърцала и прекрасната русалка с перлена корона на главата влязла в колибката.
— Дойдох за дъщеря си, бабо — продумала тя. — Твоята добрина победи злия магьосник. Ако не беше прибрала черната мида, ако не беше оставила открехната вратата, никога нямаше да се освободим от неговата власт. Затова ще ти се отплатя богато — казала царицата, свалила перлената си корона и я подала на старата жена.
Старицата поблагодарила от сърце за царския дар и казала: Вземи си перлите, хубава русалке. Те не са ми нужни. Ако искаш да ми доставиш радост, позволи ми да виждам от време на време златокосото ти момиченце.
Морската царица се усмихнала, кимнала с глава и пред изгрев слънце изчезнала с девойчето си.
Оттогава всяка сутрин старицата намирала на морския бряг много храна. А когато морето ставало гладко като стъкло, тя се взирала в прозрачните му води и виждала златокосото девойче с чудни очички и обсипана с брилянти и перли опашчица. Тогава старата жена си казвала:
— Колко хубав е днес денят!…
Ще покажа черната мида при:
Card Mania - On the Beach/ In the Sea
Freshly Brewed - #111 End of Summer
Alphabet Challenge - Only one colour + white
The Perfect Sentiment - must have sentiment on front - Anything Goes
Нещичко с крила :)
Картичка за предизвикателство на Нели при Картичкофуриите "Неща с крила". Чудесната хартия ми е подарък и дойде сякаш по поръчка точно за случая :) Цветовете й напомнят за приближаващата есен и затова избрах основата да бъде в свежо зелено - за повече настроение и усмивки!
Ще се включа и при:
Send a Smile for Kids - Cute Fall or Halloween card
Unscripted Sketch - Sketch #174
Crafts 4 Eternity Recipe Challenge - Less is More
Stamp n Doodle - Sparkle
Beach Party :)
Здравейте, феички :)
Днес ви показвам една нетипична за мен картичка. Тя е по скеча на Ива за Хоби предизвикателство №20.
Не се получи особено добре, но се надявам да бъдете снизходителни към моя първи опит. Обичам да рисувам, а оцветяването ми е някак... по-скучно.
Ще се включа и при:
Card Mania - On the Beach/ In the Sea
Crafty Creations - #185 A Summer Scene
Crafty Cardmakers - Seaside
Ooh La La Creations - All at Sea
The Crazy Challenge - Anything Goes
Truly Madly Crafty Challenges - Summer Fun
Желая ви много слънце и усмивки!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Snowmans
Challenges: CAS Colours & Sketches - #549 Addicted to CAS - #271 Code Word: Snow Polkadoodles - #46 Anything Goes
